- В историческия Велехрад - вечно туптящото сърце на славянството, българската художничка показва двадесет великолепни образци на православната иконопис.

- Представянето е организирано от Българския културен институт в Прага в партньорство с Архиепископията на Оломоуцка област в Чехия.

- Експозицията в параклиса „Св. Кирил” във Велехрад може да бъде разгледана до 31 август 2017 г.

ВЕЛЕХРАД. След впечатляващата изложба „Вяра в цвят” (Glaube in Farbe), която художничката Стефка Николова (Stefka Nikolova) показа през есента на 2016 г. в Криптата на бароковата катедрала Петерскирхе (In der Krypta der Peterskirche) във Виена, сега, в параклиса „Св. Кирил” (kostel Zjevení Páně - kaple Cyrilka) на базиликата „Успение на Света Богородица и Св. св. Кирил и Методий” (Bazilika Nanebevzetí Panny Marie a svatého Cyrila a Metoděje) в чешкия град Велехрад (Velehrad), тя представя двадесет реплики на някои от най-известните образци на православното църковното изкуство. Художничката е нарекла своята изложба лаконично „Иконография” (от гръцки: икона - образ или портрет, и графо - пиша), в опит да съхрани автентичното значение на това сакрално понятие, а именно, че иконите се пишат, а не се „рисуват” или „творят”.

С изложбата „Иконография” на Стефка Николова, която беше открита на 4 юли в параклиса „Св. Кирил” във Велехрад, Българският културен институт в Прага (Bulharský kulturní institut v Praze) в партньорство с Архиепископията на Оломоуцка област (Arcidiecéze olomoucká) продължи честването на великото дело на солунските братя Кирил и Методий в Чехия. Експозицията е посветена на славянските първоучители и съпокровители на Европа Св. св. Кирил и Методий, а откриването й съвпадна датата 5 юли - национален празник на Чешката република, който почита просветителско дело на Кирил и Методий (Den slovanských věrozvěstů Cyrila a Metoděje).

Мястото на изложбата не е избрано случайно, казват нейните организатори. Велехрад е едно от най-известните духовни средища за поклонение в Централна Европа, което всяка година привлича хиляди посетители, поклонници и туристи, а своеобразна кулминация са Дните на хората с добра воля (Dny lidí dobré vůle), които за 18-и път се проведоха на 4 и 5 юли. Според управата на Велехрад, в двата празнични дни, градът е бил посетен от над 40 хиляди души.

Столица на средновековната славянска държава Велика Моравия, именно във Велехрад през 863 г. светите братя Кирил и Методий започват своята просветителска мисия сред славяните. Шест години по-късно - през 869 г., Методий е ръкоположен от папа Адриан II за архиепископ на Моравия и Панония, а през 885 г. завършва земния си път и вероятно е погребан в старата епископска църква във Велехрад.

Изложбата „Иконография” на Стефка Николова беше открита с изпълнения на смесения ученически хор на прочутата Стояновата гимназия (Stojanovo gymnázium) към базиликата във Велехрад и така в параклиса „Св. Кирил” беше поставено началото на официалната програма на Дните на хората с добра воля.

По време на вернисажа посетителите бяха приветствани от д-р Петър Слинтак (PhDr. Petr Slinták), представител на Римокатолическата енория във Велехрад (Římskokatolická farnost Velehrad); от Алеш Мергентал (Aleš Mergental) - кмет на Велехрад; Н. Пр. Лъчезар Петков, посланик на Република България в Чешката република; Негово Високопреосвещенство монсеньор Ян Граубнер (Jan Graubner), архиепископ на Оломоуцка област, както и от депутатите от чешкия парламент Мирослав Калоусек (Miroslav Kalousek) - партиен лидер и бивш министър на финансите, и от Кристина Зелиенкова (Kristýna Zelienková), под чийто патронаж се провежда изложбата.

„Най-голямото ми желание е добрата воля да се разпространява сред обществото, което се нуждае от нови импулси. Днес ние гледаме великото изкуство на иконите и аз искам да подчертая един аспект - това не е само художествено дело, но също така то е плод и на духовния живот на техния автор”, обърна се към присъстващите архиепископ Ян Граубнер.

„За мен е огромна чест, че именно на това свято място и с тази впечатляваща експозиция продължаваме честванията на делото на славянските първоучители Кирил и Методий в Чехия, както и програмата, посветена на председателството на Европейския съюз, което България ще поеме от януари 2018 г.”, сподели при откриването посланик Лъчезар Петков.

Кристина Зелиенкова поздрави гостите на вернисажа с думите: „Аз съм много доволна, че сме партньори с културния институт на българското посолство. Надявам се, че изложбата ще е много полезна за посетителите и по някакъв начин ще намали някои различия между хората, религиите и културите, защото културата и религията трябва да ни обогатяват, а не да създават различия между нас...”

В словото си художничката Стефка Николова отбеляза: „Без колебание мога да кажа, че този 4 юли е един от най-вълнуващите дни в моя живот... Смисълът на иконата не е красотата й като предмет, а в това, че тя изобразява Красотата като подобие Божие... Днес, тук - във Велехрад, започва един прекрасен празник - Дните на хората с добра воля. „Доброта” е славянска дума и означава Красотата като едно от имената на Бога - Богът, който е въплъщение на съвършената Красота.” (Пълният текст на словото можете да прочетете в края на публикацията).

Изпълнени в традиционната и широко използвана до XIX в. темперна техника, чиито основи са положени още в епохата на Ранното християнско (III-V в.) и във Византийското изкуство (VI-XIV в.), произведенията, включени в изложбата „Иконография”, се придържат към двуизмерното „начертателно” изображение, като знаков, каноничен принцип на Православната икона. „Оттук и особеностите на средновековната икона, която стои много близко до писмото, иконата, която представлява азбука от образи и знаци (и българската дума иконопис - писане на образи)”, както пише големият български художник Атанас Шаренков (1943-1992) в изследването си „Техника на Възрожденската икона” от 1992 г.

Иконографията е още и цялата строго регламентирана система на изписване на образи или сюжетни сцени, метричните и композиционни зависимости, съгласувани с принципите на конкретните теологически концепции. В своята изложба Стефка Николова показва предимно творби, пресъздадени в духа на Православния иконографски канон и според художествените особености на отделните школи и центрове: византийска (критска, атонска), българска (самоковска, несебърска), руска (новгородска, ярославлска), охридска, като творбите обхващат периода от XII до XIX в.    Продължава на стр. 2