Nov 23
МАЙЯ ВИТКОВА: Киното помага, но не може да „живее” живота ни вместо нас PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Неделя, 06 Декември 2015г. 18:56ч.

Режисьорката Майя Виткова. Снимка: © Viktoria Films Важното е, ако има завист, тя да е „бяла”, да те мотивира да напредваш. Да завиждаш с любов! - казва известната българска режисьорка, чийто игрален дебют - филмът „Виктория”, излиза на голям екран на 18 декември.

* * *

- Понякога „късата клечка” е ключ...

- Няма такова нещо
като възвращаемост
на средствата в европейското кино.
Да не говорим за българското.

- Не зная какво означава „високо кино”, но се надявам,
въпреки височината си, да е достъпно и разбираемо.

- Красотата, която докосва сетивата, ни спасява. Все още...

* * *

ФИЛМЪТ „Виктория” на Майя Виткова получи безспорно световно признание - участва в над 70 фестивала, спечели 10 награди... Идва време и за наистина дългоочакваната среща с българската публика. Премиерата трябваше да се състои през есента на 2014 г., но ето че това се случва година по-късно... Защо?

- Първоначалният план беше филмът да излезе по кината през септември миналата година. През август почина нашият монтажист и любим приятел Александър Етимов (1976-2014). Бог да го прости! В началото на септември избухна и скандала с т.нар. български „Оскар”... Отложихме.

След това планирахме да срещнем „Виктория” с българската публика през ноември, въпреки че филмът беше в изключително активен фестивален период (само през ноември имаше 14 международни участия). В контекста на скандала с избора на български филм, който да представи страната ни в надпреварата за чуждоезичен „Оскар” (тогава беше избран филм на член от комисията и „Виктория” остана втори), обаче, реших, че не желая филмът ни да плува в мътни води и заминах за Лос Анджелис, за да го представя в рамките на фестивала на Американския Филмов Институт (AFI Fest). Взех решение да се срещнем с публиката през пролетта на тази година...

През зимата бях поканена да участвам в панел за „Виктория” в рамките на Berlinale Co-production Market по време на кинофестивала в Берлин, мина страхотно и... Когато се върнах, за да подготвя премиерата, баща ми, д-р Иван Витков, беше приет по спешност в „Пирогов”. Постъпихме „заедно” и живяхме в болницата (аз като негов придружител) близо 40 дни. Беше страшно... Срещнахме, Слава Богу!, страхотни хора, като хирургът д-р Александрос Лафчис, на когото сме безкрайно благодарни за цялата му помощ и подкрепа. Оттогава, вече осем месеца, с баща ми прохождаме заедно. Обичам го (усмивка), затова и премиерата на филма е на рождения му ден - 12 декември 2015 г. Ще свирят любимите ми „Остава”, а след това, от 18 декември „Виктория” е в кината!

Дария Виткова в ролята на Виктория. С тази фотография филмът е известен в цял свят: от Щатите през Европа до Южна Корея... Снимка: Viktoria Films © Димитър ВарийскиНа 18 декември т.г. „момичето без пъп” Виктория ще се изправи срещу принцеса Лея, Хан Соло, Чубака и безбройните „звездни воини”. Случайност или съвпадение е това „репертоарно предизвикателство”... Късата или дългата „клечка”?

- „Момичето без пъп” Виктория, ще застане до принцеса Лея, Хан Соло и Чубака. Няма как да застане срещу тях, не само защото е още малка, а защото ги обича! Датата за начало на кинопоказа на „Виктория” е 18 декември - дата, която заради излизането на „Междузвуздни войни” (Star Wars) очаквам вече година. От друга страна, 18-и е и датата на Сашето (Александър Етимов) и на майка ми, също и на Георги Спасов (в ролята на Тодор Живков), тримата са родени на една и съща дата… Всичко е свързано, няма случайности.

Репертоарно предизвикателство? В никакъв случай - „Междузвездни войни” е гигант. Така или иначе, има парадокс, който изтъкна един известен американски продуцент, с когото имам честта да разисквам. Той ми обърна внимание, че „Виктория” стартира от „Сънданс” (Sundance Film Festival) - фестивалът мечта на всички американски режисьори, а и на много световни. „Виктория” беше един от 12-те филма от цял свят представени там. „Режисьорите на блокбастърите мечтаят за „Сънданс”, а режисьорът на „Виктория” за публиката на блокбастърите”, каза. Смеем се. Аз повтарям думите му, но в България се е случвало да сбъркат най-значимия фестивал за независимо кино в света „Сънданс” със Сандански, така че... :) Понякога „късата клечка” е ключ…

И след като заговорихме за свръхбогатата киноиндустрия, сред чиито символи безспорно е „Междузвездни войни”, успява ли, според вас, независимото кино, сред чиито съвременни символи безспорно е филмът „Виктория”, да удържа позициите си в неравната „битка” между Давид и Голиат?

- Аз не вярвам в такъв вид битки, честно казано. През последните години все повече се радвам на филми от т.нар. „масово кино” - изобщо не са за подценяване. Няма да си кривя душата, на мен също ми се снимат мащабни филми. Използвам възможността да подчертая, че във „Виктория”, която е пример за независимо кино, все пак има четири сезона, снимки в чужбина, епоха, архив, CGI, което я изважда от определението камерен филм. Нека всички филми да стигат до хората, а кой е добър, всеки решава сам за себе си.

Предпремирено... Снимка: © Viktoria FilmsКасовото кино е като грипна епидемия - поваля всичко наред. През 2014 г. в годишната класация на американския боксофис, сред първите 20 заглавия, имаше само един филм, комуто прилягаше определението „кино”, а не „видеоклип”. Въобще, има ли бъдеще „високото” кино? Не е тайна, че финансирането на стойностни филми става все по-трудно, възвращаемостта на средствата е непостоянна величина, а и тяхната публика сякаш намалява...

- Наистина харесвам и касово кино. Освен това мисля, че под небето има място за всички. Няма такова нещо като възвращаемост на средствата в европейското кино. Да не говорим за българското. Изобщо, определението „българско кино” вече се използва единствено като обида за някой филм, което е повече от жалко, не мислите ли? А финансирането тук, а художествените комисии, които допускат проектите на приятелите си? На сесията, която приключи миналата седмица това лъсна за пореден път с пълна сила. Публиката за определен вид кино намалява, защото не се инвестира в реклама, не се търси път до тази публика. Не зная какво е „високо кино”, но се надявам, въпреки височината си, да е достъпно и разбираемо...

Да речем, че е онова кино, което създава усещане за Вечност... Но, да се върнем на вашия пълнометражен игрален дебют - „Виктория”. В предишното си интервю ви попитах „Какво победихте с „Виктория”?” Сега, година и половина по-късно, искам да ви задам отново този въпрос, защото, сигурен съм, имате какво да допълните...

- За съжаление не си спомням какво точно съм отговорила тогава. „Виктория” ме учи постоянно - да разпознавам хора, ситуации, учи ме за живота, колкото и странно да звучи. Ако трябва да обобщя и да избера едно обаче, то е, че нейното упорство победи моето лукавство... „Виктория”.

Имах щастието да се запозная с част от екипа ви: операторът Крум Родригес, фотографът Димитър Варийски... Прекрасни професионалисти, както и останалите ви колеги - в това се убедих след като гледах „Виктория”. Как, обаче, успяхте да направите този уникален „бленд”?

- За Крум е ясно, с него работим заедно от години и аз смятам, че е най-добрият, той е оператор на световно ниво. В подкрепа на това е фактът, че професионалните киноорганизации в България не го награждават години наред. Защо ли, на фона на всички комплименти и успехи, които жъне извън граница? За останалите професионалисти във филма - в онзи период от време сме могли да бъдем редом едни с други и именно това помогна „Виктория” да се случи...

Продължавате да следите тяхната кариера...

- Да, следя всичко и всички. Усмихвам се.

„Киното може да променя съдби”, казахте през миналата пролет. Трите актриси в ролята на Виктория: бебето Катерина Ангелова, момичето Дария Виткова и девойката Калина Виткова, вече пораснаха. Катерина все още е много малка, но успяват ли Дария и Калина да поддържат „здравословна” дистанция от популярността (на Виктория й беше трудно), която им донесе филма?

- И трите поддържат изключително здравословна дистанция от каквато и да било популярност. На Катерина - бебето Виктория, наскоро й се роди братче, Виктор (много хубаво име, нали!). Тя е далеч от такъв тип шумотевици. Останалите две дами също. Дария е висока, дръзка, хубава, с красив ум. Тя е с много трезва преценка, както по отношение на себе си, така и за всички наоколо. Калина пък учи гръцка филология и е пораснала, зряла, толкова прекрасна. Абсолютна дистанция - живеят си живота. Ще ги снимам пак през новата година, това са трите ми любими актриси.

Майя Виткова: „Виктория” ме учи постоянно - да разпознавам хора, ситуации, учи ме за живота, колкото и странно да звучи. Снимка: © Viktoria FilmsСлед „Виктория” сбъдна ли се „предсказанието” на ваш колега, че „всички ще ви гледат под лупа”?

- Не зная дали ме гледат, но аз като гледам какво се случва в киносредите, май по-скоро ме гледат изпод вежди. Засмях се.

Всъщност, освен победите, преживяхте и разочарования - особено около избора на български филм за селекцията за чуждоезичен „Оскар”... По някое време някой дори ви „омъжи” във Facebook… Защо, според вас, хората (не само в България) толкова трудно приемат чуждия успех? Според мен, много по-лесно би било да се „заредят” от него и да вървят (или да полетят) напред и нагоре...

- Мисля, че хората навсякъде са еднакви в същността си, всички сме направени по един модел. Някои просто са по-добре възпитани и не биха си позволили тези низки емоции да излязат на повърхността. Не зная дали могат да се заредят, според мен, повечето от нас са (почти всички сме) завистливи. Важното е тази завист да е „бяла”, да те мотивира да напредваш. Да завиждаш с любов!

Участвахте в много престижни филмови форуми в цял свят и предполагам ползите са огромни - от новите контакти до безкомпромисната конкуренция... Какъв режисьорски „трейлър”, обаче, бихте направили за съвременното кино и живота около него?

- За себе си разделям хората, които се занимават с кино на три основни групи: комплексари, грандомани и темерути. Пак се разсмях. Аз съм от грандоманите, признавам си. Да, има преки ползи от филмовите форуми. Най-вече уникалната възможност да гледаш филми от цял свят и да се срещаш с авторите им, има много полза от това. За теб е възможност е да си „свериш часовника”. Не бих се наела с нелеката задача да направя трейлър на съвременното кино и живота около него. Тегаво е. Най-добре се прави трейлър, ако не си обвързан с филма, ако има дистанция помежду ви. Все още не мога да поставя такава дистанция, затова не ми е и възможно да си го представя. Бих направила тийзър (парче от филма без монтаж) и към момента го виждам като гротеска...

Като режисьор следите внимателно „международното положение”. Права на човека, свобода на словото, свобода на избора, демокрация... Лично за мен - твърде компрометирани ценности, за съжаление. Едва ли някой би могъл да ме упрекне, че не зная какво означава да ги няма - бих му препоръчал да гледа „Виктория”. Как мислите, дали днес светът знае на кой свят е?

- Когато гледам новини или просто минавам през news feed-а на фейсбук ми става лошо. Мисля, че с бодра крачка вървим към масово изтребление. Всичко скоро ще свърши... И вероятно ще започне наново след космическа тишина. В същото време има и една минималистична красота, заради която ми е мъчно за света. Красота, която докосва сетивата - дума, образ, звук, независимо под каква форма съществува, тя е разпознаваема. И все още ни спасява...

Ще тръгне ли, според вас, световното кино (ако вече не е тръгнало) „по пътя” на „бежанците” в търсене на оправдание, съчувствие, симпатии, донякъде на екзотика и прочее, препрочитайки вечните човешки истории, но в нов контекст?

- Прави го, с различен успех, но постоянно се случва. Много рядко се появяват „нови” сюжети. Според мен, няма нищо лошо в препрочитането на вечните човешки истории. Чудя се само защо не си правим изводите по-често. Киното много помага, разбужда, в състояние е да ни вкара в правия път. Но определено не може то да „живее” живота ни вместо нас.

С „Виктория” започнахте пътуването си във времето от „Сънданс” - през януари 2014 г., сетне участвахте в кинофоруми в почти целия свят... Но вие казвате, че „времето е най-добрият съдник, а зрителите раздават най-големите награди”. Предстои ви вълнуваща среща с българската публика, която...

- ...е непредсказуема, а „Виктория” показва нейното близко минало, а в надеждата и любовта си - дано - нейното, нашето общо бъдеще.

За финал ще си позволя да ви задам още един въпрос, който вече съм ви задавал: „Прекрасен ли е животът, според Майя Виткова?” Днес.

- Животът е прекрасен, потвърждавам. Понякога е като развалена консерва, но друг път, друг път е... небесен памук! Красота, любов и нежност. Заради тези моменти си заслужава. Пращам обич!

Благодаря ви за отделено време и за интервюто! И нека „Виктория” бъде с нас...

Кое бебе?... „Виктория”, разбира се... Снимка: © Viktoria Films* * *

Биография

Режисьорката Майя Виткова (Maya Vitkova) е родена през 1978 г. в София. През 2001 г. завършва Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов” с магистърска степен по режисура. До 2006 г. работи като асистент-режисьор и кастинг-режисьор за над 20 филмови и телевизионни продукции, сред които и New Europe: Eastern Delight (2007) на Майкъл Пейлин (Michael Palin) от легендарните „Монти Пайтън” (Monty Python).

През 2008 г. Майя Виткова е изпълнителен продуцент на независимата продукция „Източни пиеси” (Eastern Plays) на режисьора Камен Калев, която има над 10 награди от фестивали в Токио, Братислава, Варшава, София и т.н.

В началото на 2009 г. режисьорката, която е и сценарист, и продуцент, основава независимата компания Viktoria Films.

През 2006 г. Майя Виткова, заедно със Светослав Драганов, е режисьор на 27-минутния документален филм „Майки и дъщери” (Mothers And Daughters; 2006), представен на 10-я Международен Филм Фест (10th Sofia International Film Festival), където получава Наградата на Kodak.

Самостоятелен дебют в късометражното кино режисьорката прави със „Станка се прибира вкъщи” (Stanka Goes Home; 2010), чиято премиера е по време на 49th Cannes Critic’s Week. Лентата, със сценарист известният румънски режисьор Раду Жуде (Radu Jude), има отличия от испанските 38th Huesca Film Festival и от 3rd Bueu International Shortfilm Festival, от 16th Sarajevo Film Festival, 14th Ismailia International Film Festival for Documentary and Short Films в Египет, 5th Athens International Short Film Festival, 4th Oblo Film Festival [OFF] в Швейцария, 8th Naoussa International Film Festival в Гърция, и др. Още в първата година след неговото създаване, филмът, заснет от оператора Крум Родригес, участва в над 80 фестивала, показан е в много кина в Германия и е откупен за телевизионно разпространение.

През 2011 г. Майя Виткова режисира „Моят уморен баща” (My Tired Father; 2011), чиято световна премиера е на 17th CFC Worldwide Short Film Festival в Торонто (Канада). Световен разпространител на „Станка се прибира вкъщи” и „Моят уморен баща” е компанията KurzFilmAgentur от Хамбург, Германия.

В началото на миналата година тя завърши своя пълнометражен режисьорски дебют - филмът „Виктория”, чиято световна премиера се състоя по време на най-значимия фестивал за независимо кино в света - „Сънданс”. Кинотворбата на Майя Виткова беше включена в официалната програма World Cinema Dramatic Competition на форума.

„Виктория” излиза на голям екран в България на 18 декември 2015 г., а през януари 2016 г. започва разпространението на продукцията и в Съединените щати. Филмът е едва втората българска лента, която през последните 30 години ще има дистрибуция отвъд Океана.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Неделя, 06 Декември 2015г. 20:08ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ