Sep 25
Отвъд Безкрайността, където започва Началото... PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Четвъртък, 01 Декември 2011г. 12:50ч.

В „Залезът на Безкрайността” участват 14 млади актьори. Снимка: © The CenterВАРНА-СОФИЯ. Следващият вторник, 6 декември (19.00 ч.), в театър „София”, Физическият театър на формация The Center ще представи постановката „Залезът на Безкрайността”. В началото на октомври, във Филиала на ДТ „Стоян Бъчваров” - Варна, се състоя премиерата на авангардния спектакъл, който предизвика възторга на публиката. В него участват 14 млади артисти, които го превръщат в единен взривоопасен енергиен център, защитавайки убедително името на формацията...

Хореографията е на The Center, постановката - на Георги Goosh Енчев, който е и продуцент, режисьор е Станимир Енчев, а драматург - Елица Матеева. Музиката е на Георги Jo Георгиев, а костюмите - на Росица Маринова.

Как Тhe Center стига до този спектакъл, разказва драматургът Елица Матеева: Нашата история започна преди една година. Не се познавахме и не знаехме какво ни очаква, разказва драматургът Елица Матеева. - Искахме чрез движение да покажем страховете, копнежите, надеждите и любовта си към света. Отначало фантазирахме, като деца с присъщото на малкия човек любопитство се втурнахме в дълбокото, в едно трудно и недостижимо време и пространство, когато Земята и Бог са били едно - организъм. Задавахме си въпроси: как и защо е възникнал Светът, сами ли сме „тук и сега”, кои сме в лабиринта от стремежи, експерименти?

Разговаряхме, попълвахме анкети, постепенно се откривахме, отначало плахо, неуверено, лист по лист, телата ни се докосваха, тренираха се на търпение и толерантност едно към друго. И така измислихме една съвременна приказка за създаването на Света и за мястото на човека в него. Гледахме кино (фантастика, анимация), вдъхновявахме се от картините на Салвадор Дали (Salvador Dali; 1904-1989), Макс Ернст (Max Ernst; 1891-1976), слушахме звуците на Природата, сънувахме, някои от нас рисуваха сънищата си... По време на всяка репетиция се опитвахме да назовем усещанията си, да им даравяме плътност с физиката на телата.

Предстои ви пътуване чрез средствата на физическия театър, в който съвременните тенденции на танца и движението се пресичат с драматургическото начало, допълва Елица Матеева. - В това пътуване почти не се говори на сцената, тук няма да видите актьори, които играят роли, защото тук няма роли, в това пътуване всички сме едно Тяло, всички сме Чувство, Енергия!
Нарекохме пътуването „Залезът на Безкрайността”, защото вярваме, че отвъд материята, отвъд времето, отвъд пространството съществува Начало. Някога този видим свят ще достигне финала си, ще се изчерпи и онова, което днес определяме като безкрайност ще бъде изтрито от настоящия ни език. Когато настъпи Залезът, вероятно ще се случи и онзи финал на нашето пътуване: телата ще възстановят близостта по между си, ще се търсят, ще се докосват и ще прескочат човешкото разбиране за Безкрайността.”

„Залезът на Безкрайността” е пътуване чрез средствата на физическия театър, в което съвременните тенденции на танца и движението се пресичат с драматургическото начало. В него се преплитат, математически формули, геометрични принципи, изводи от физиката и астрономията, изследвания на човешкото тяло като структура и битие, писа варненската преса за спектакъла.

Фрагмент от „Залезът на Безкрайността”. Снимка: © The CenterА ето, какво мислят и създателите на постановката:

Режисьорът Станимир Енчев:
Може би, времето, пространството и материята нямат край. И като ги наблюдаваш от определена точка те се появяват и изчезват, както залеза и изгрева... Може би, всяко еволюционно звено посреща следващото, преживявайки своя личен апокалипсис, както изгрева и залеза... Може би, всяко премигване прави света безкрайно да изчезва и после безкрайно да се появява, както залеза и изгрева... Може би, звездният прах, от който са направени телата, някога е бил и някога ще бъде изгрев и залез за някого... Може би, ...не, след залеза винаги идва изгрев...

Георги Goosh Енчев, постановка и продуцент:
The Center е най-голямото нещо, което съм създавал в живота си, а шансът и възможността The Center да се занимава с physical theatre, е по-голямо дори и от това.

Цялото наше пътуване ме преведе от творбите на Салвадор Дали през произведенията на Айзък Азимов до крайните фрази, които изтанцувах в собственият си живот за този период.

Композиторът Георги Jo Георгиев:
Да работя със The Center за мен е сбъдната мечта! Винаги съм знаел и вярвал, че общата ни работа ще стигне едно ново ниво.

„Залезът на Безкрайността” - ето това е нивото, което искаме да споделим със всички. Младите хора говорят на един много стар и почти забравен от обществото ни език. Благодарение на тях аз се чувствам променен, отново имам усещане за свобода. Ако има нещо, което да ме е накарало да се чувствам Българин, това са те - The Center, благодаря ви!

Елица Матеева, драматург:
Според мен, мисията на този опит за физически театър е в споделянето на нещо, което вълнува нашия екип, а именно - смисълът на живота ни тук и сега. Ако преди десет години виждах смисъл, например, в кариерата, в награди от рода на „Аскеер” и „Икар”, сега за мен всичко е някакъв каприз на суетата. Разбира се, да получиш награда е забавно и донякъде тържествено преживяване, но освен голям махмурлук след тържеството и написани жълти дивотии по твой адрес в медиите, едва ли ще се отбележи с нещо по-така в съзнанието ми. Като заговорих за съзнание, то, милото, вече не се стреми към промяна на света, защото революциите са за хора, които се мислят за умни, докато мъдреците са тези, които променят себе си. Та с годините...мисията ми е да се променям... Този спектакъл е още едно изкачено стъпалце към мъдростта. И ще съм щастлива, ако освен мен, благодарение на спектакъла и друг пожелае да потърси вътрешния баланс, да се подреди...

Не знам как хората биха посрещнали финала на живота си? Как биха посрещнали например края на Земята?. Преди два дни гледах последната лента на датчанина Ларс Фон Трир (Lars von Trier) „Меланхолия” (Melancholia; 2011), да, човечеството страда от глобална меланхолия, която съвсем скоро ще се разбие в Земята. Филмът ми показа как е възможно да се посрещне това разбиване - да си с някого е винаги по-добре, отколкото да си самичък. Трябва да си наивник, ако считаш, че един спектакъл може да бъде повод за промяна на ценностна система... но пък вярвам, че след среща с нещо, такова като филма на Трир или „Залезът...” остава чувство, което държи с часове, дай Боже!, да е с дни. Не знам как е за другите, но моята цел е едно мъниче, което се опитва да оцветява пейзажа, да го обогатява, да създава настроения, да бъде като парфюм - лек, свеж аромат на южен плод... Ето защо ми се иска, ако бях магьосник да съживя някаква сетивност у хората... със „Залезът...”.

За разлика от други мои драматургични опити, в които сама съм си господар, тук създаването на световете бе продиктувано от една обща, колективна интуиция, за която истинските „виновници” са тези 14 талантливи същества. Като разсъждавам за процеса, танцьорите са причина, заради която се включих в проекта, дори темите и въпросите, които изследвахме, вече не са ми толкова важни, колкото тази искреност и чистота на сетивата, с която ме облъчиха, защото тепърва от деца, те ще се превръщат във възрастни, а последното е голяма скука, поне за мен... Да пиша е лесно, но да бъда част от играта, това ме вълнува и чрез танцуващите научих нещо ново за играта като феномен. Все повече си мисля, че следващият ми спектакъл, непременно ще бъде моноспектакъл от рода на денс-тоук-шоу, в което ще сменям кецове, докато действам на сцената...

Спектакълът е реализиран със съдействието на NIRA Comunications PR, Stalker и ТМПЦ-ВАРНА. В „Залезът на Безкрайността” участват Христо Христов; Георги Маринов; Олга Голант; Радостина Точева; Гергана Тодорова; Анелия Алексиева; Габриела Кръстева; Искра Даскалова; Десислава Димитрова; Елина Великова; Ерика Великова; Кремена Добрева; Елица Кирилова и Петя Пеева.
Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Четвъртък, 01 Декември 2011г. 12:57ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ