Sep 25
Роман за любовта, крехка като водно конче, написа Марица Бодрожич PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Четвъртък, 01 Юни 2017г. 20:05ч.

Германската писателка Марица Бодрожич е една от най-награждаваните авторки в страната си. Снимка: © издателство „Изида”Творбата на известната германска писателка излезе на български език от издателство „Изида”.

СОФИЯ. Добре позната на българските читатели от първата й книга - сборникът с разкази „Тито е мъртъв” (Tito ist tot; 2002), издаден и представен в столицата точно преди две години от ИК „Персей”, германската писателка Марица Бодрожич (Marica Bodrožić) се завръща книжарниците у нас с романа „Паметта на водните кончета” (Das Gedächtnis der Libellen; 2010), съобщиха от издателство „Изида”.

Марица Бодрожич, която е сред най-награждаваните германски авторки, е родена през 1973 г. в Свиб, днешна Хърватия. Когато навършва 10 години, отива да живее при родителите си в Германия. Следвала е културна антропология, психоанализа и славистика във Франкфурт на Майн и публикува първите си произведения в различни вестници и списания.

В произведенията си авторката се занимава със следвоенната история на Балканите, макар че заминава да живее в Германия дълго преди избухването на войната в бивша Югославия. Живяла е в много страни по света, говори много езици, ала пише книгите си на немски. За нея, подчертава писателката, това е съзнателно взето решение: сърбохърватският е езикът на детството й, а немският е езикът на възрастния човек у нея.

Автор: Марица Бодрожич; заглавие: „Паметта на водните кончета”; жанр: роман, съвременен; превод: Ваня Пенева; брой страници: 256; ISBN 978-619-704-081-4; цена: 13 лв. Снимка: © издателство „Изида”„Паметта на водните кончета” е роман за любовта, която носи болка, казват от издателство „Изида”. Сюжетът на творбата е изграден върху историята на една голяма, болезнена любов, последвана от раздяла. Разказът е написан красиво, образно и със силно въздействащ език. Авторката съзнателно се отвръща от трезвия реализъм. Читателят така и не научава истинското име на героинята. Жената, която разказва от първо лице, сама си е дала името Надежда; животът обаче й показва колко е трудно да се отърсиш от семейната си история. Писателката неусетно води читателя към семейството на Надежда. Но на преден план остава споделянето за огромната любов на героинята към Иля - очарователен, безкрайно интересен, страхотен любовник, който обаче веднага заявява, че няма намерение да се раздели със съпругата си и да започне нов живот с Надежда. Въпреки това тя продължава да чака и отива във всеки град, където Иля я повика, за да прекара ден или два с него. След дълго време Надежда се сбогува с мечтата за съвместно бъдеще, осъзнала, че колкото и болезнена да е била нещастната й любов, тя е станала зрял човек, способен да осмисли битието на своето семейство. Като своеобразен фон на книгата Марица Бодрожич използва спомените за своето детството в бивша Югославия от Титово време. Почти всички герои са свързани с някогашната балканска държава, а сбогуването с любовта води героинята към самата нея, към осмислянето на нейното минало...

През 2015 г. Марица Бодрожич беше отличена с Литературната награда на фондация „Конрад Аденауер” (Literaturpreis der Konrad-Adenauer-Stiftung), а в словото си проф. д-р Рюдигер Гьорнер (Prof. Rüdiger Görner), литературовед от университета „Куин Мери” (Queen Mary, University of London) и основател на „Центъра за англо-американски културни отношения” (Zentrum für Britisch-Deutsche Kulturbeziehungen) в Лондон, нарича писателското изкуство на Бодрожич „щастлив случай за съвременната немска литература”. Според него авторката съчетава европейски езикови и мисловни образци в много европейски дух. „В творчеството на Марица Бодрожич езикът среща сам себе си” - подчертава Гьорнер. „Родената в Далмация германска писателка борави с немския език по специфичен начин, който разкрива неподозирани цветни нюанси на неговата „буквалност”. Тя търси думите в пространството, придава им глас и ехо, строи изреченията си като музициращ оркестър.”

Образният език на Марица Бодрожич е проникновено претворен на български от блестящата преводачка Ваня Пенева.

„След любовта дойде превръщането й в страх. И не ни пусна, докато всичко не свърши. Свърши завинаги, както се казва, когато си получил истинско удоволствие. Тогава вече не вярваш във вкуса на вечността. Във вечността вярват само нещастни хора, щастливите знаят, че съществува само мигът и с него преходността на щастието. Вечността е само тук и сега” - такъв проникновен анализ на любовното чувство прави писателката в романа си „Паметта на водните кончета”.

За своето творчество Марица Бодрожич е отличена с повече от 15 престижни награди. За романа си „Вишнево дърво и стари чувства” или „Маса от черешово дърво” (Kirschholz und alte Gefühle; A Cherrywood Table) през 2013 г. тя беше удостоена с Наградата за литература на Европейския съюз (European Union Prize for Literature), а сборникът й с разкази „Тито е мъртъв” получи насърчителен приз „Хаймито фон Додерер” (Der Heimito von Doderer-Literaturpreis), учреден през 1996 г. в памет на известния австрийски писател (Heimito Ritter von Doderer; 1896-1966). Първото признание за таланта на Марица Бодрожич идва през 2001 г., когато печели Hermann-Lenz-Stipendium за млади германоговорящи писатели...

Последната, засега, нейна книга излезе през 2016 г. с оригинално заглавие: Das Wasser unserer Träume (Luchterhand, München).

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Четвъртък, 01 Юни 2017г. 20:13ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ