Sep 19
За Егото и неговите защитни механизми PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Вторник, 11 Април 2017г. 08:01ч.

Психоаналитичката Ана Фройд през 1956 г. Снимка: Dutch National Archives, The Hague, Fotocollectie Algemeen Nederlands Persbureau (ANEFO), 1945-1989 / WikipediaИзлезе фундаменталното изследване на знаменитата британска психоложка Ана Фройд.

СОФИЯ. Като психолог и психоаналитик Ана Фройд (Anna Freud; 1895-1982) е учен с ясна и неопровержима аргументация и по тази причина, според мнозина, нейният стил на писане напомня за този на баща ѝ - основателят на психоанализата Зигмунд Фройд (Sigmund Freud; 1856-1939). Това твърдение недвусмислено доказва и нейният фундаментален труд в областта на его-психологията „Егото и защитните механизми” (Das Ich und die Abwehrmechanismen; 1936), чийто нов превод на български език е в книжарниците от издателство „Изток-Запад”.

Когато е публикувано за пръв път на немски език през 1936 г., изследването веднага е признато като безспорен принос към психоанализата и скоро след това книгата е преведена на английски. Днес, повече от 80 години по-късно, „Егото и защитните механизми” продължава да бъде научна класика и основополагащ текст в този дял на психологията.

Заедно с Мелани Клайн (Melanie Klein; 1882-1960) - също родена във Виена, Ана Фройд е пионер в детската психология и детската психоанализа, а това изследване, основано върху интересни и показателни клинични случаи, обсъжда именно онези адаптивни стъпки, чрез които болезнените и нежеланите емоционални състояния се държат настрана или стават по-поносими.

Знаменитото изследване „Егото и защитните механизми” от Ана Фройд излиза с нов превод на български език. Снимка: © „Изток-Запад”През ХХ в., когато е психоанализата е в своя разцвет, голям брой фройдистки понятия и концепции навлизат не само в научния език, но във всекидневния, като това с особена сила важи за защитните механизми, на която задълбочено се спира книгата на британската психоложка. Тези механизми, с чиято помощ Аз-ът нивелира То (на немски das Es) - несъзнателната част на психиката, съвкупност на инстинктивните влечения, се възприемат като много важни компоненти от способността да се поддържа емоционалното равновесие. Ана Фройд обяснява, че защитните механизми са психологически стратегии, които се използват несъзнавано, за да може човек да се справи с тревожността, възникваща от неприемливите мисли или чувства. В голямата си част тези механизми се използват и от психично здравите хора през целия им живот, но стават патологични само тогава, когато се използват непрекъснато, защото водят до анормално поведение. Ана Фройд обръща внимание на техните шест основни характеристики: (1) те обикновено действат безсъзнателно (извън сферата на съзнанието); (2) служат за защита на самооценката, като не допускат в съзнанието неприемливите мисли, импулси и желания; (3) целта им е да защитят човека от изпитването на прекомерна тревожност; (4) част са от нормалното функциониране на личността; (5) могат да водят до патология, ако се използват прекомерно, и (6) могат да се разграничат един от друг, допълват от издателството.

В своя труд Ана Фройд защитава позицията, че за да може да се направи цялостна психоанализа на пациента, е важно да се разберат и да се оценят трите нива: id (още - ид, То), Его и Свръх Аз (англ. Super-ego), за разлика от много от ранните аналитици, които се концентрирали само върху дълбоките безсъзнателни инстинкти. Благодарение на работата на Ана Фройд много психоаналитици са приели и са развили идеите ѝ, че Егото има ключово място в психоанализата, защото само чрез него специалистът може да достигне до функционирането и ефекта на id и Свръх Аз върху съзнателния живот. Затова е от толкова съществено значение да се разбере как Егото се защитава от опасните нагони и поддържа себе си пред лицето на вечно осъждащото Суперего. Въз основа на тази аргументация знаменитата психоложка категоризира девет невротични защитни механизма...

* * *

Ана Фройд е най-малкото от шестте деца на Марта Бернайс (Martha Bernays; 1861-1951) и Зигмунд Фройд и единствена от своите братя и сестри изгражда кариерата си в областта на психоанализата. Родена е във Виена на 3 декември 1895 г. Започва кариерата си като учителка, но през 1922 г. става член на Виенското психоаналитично общество (Wiener Psychoanalytische Vereinigung). Тя запазва интереса си към образованието и приносът ѝ в тази област е равнопоставен с работата ѝ с сферата на семейното право, педиатрията и психоанализата. Дейността ѝ във Виена приключва с нацистката окупация на Австрия и тя емигрира в Лондон заедно с родителите си през 1938 г. Баща ѝ умира на следващата година, но Ана Фройд продължава работата си като член на Британското психоаналитично общество (British Psychoanalytical Society) и в основата от нея Детска терапевтична клиника в лондонския район Хампстед, която днес се нарича Център „Ана Фройд” (Anna Freud Centre).

За своя принос към психоанализата тя е наградена с ордена Commander of the Most Excellent Order of the British Empire (CBE), връчен ѝ от кралица Елизабет през 1967 г. Ана Фройд е почетен професор на някои от най-престижните университети във Великобритания, Европа и в САЩ, а като жест на компенсация, има и почетна докторска степен по медицина от Виенския университет (Universität Wien), припомнят от „Изток-Запад”. Психоаналитичката, която никога не е била омъжена и не е имала собствени деца, напуска този свят на 9 октомври 1982 г. на 86-годишна възраст.

Сред по-важните научни трудове на Ана Фройд са още „Въведение в психоанализата за педагози” (Einführung in die Psychoanalyse für Pädagogen; 1926), Психоаналитично лечение на деца” (The Psychoanalytic Treatment of Children; 1946), „Нормално и патологично в детството: оценка на развитието” (Normality and Pathology in Childhood: Assessment of Development; 1965) и др.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Вторник, 11 Април 2017г. 08:10ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ