Nov 23
Стихосбирката „Слънчев пояс” на Владимир Луков, или за Времето и… времената PDF Печат Е-поща
Автор: Александра Юруковска   
Понеделник, 26 Декември 2016г. 18:55ч.

Поетът и писател Владимир Луков. Снимка: © личен архивСКОПИЕ. През 2016 г. големият български поет и писател Владимир Луков издаде най-новата си книга, наречена „Слънчев пояс” („Сончев поjас”, изд. „Матица македонска”, Скопие). Преводът на македонски е от изтъкнатият поет, преводач и литературен критик Паскал Гилевски. Предлагаме на вашето внимание рецензията* на Александра Юруковска, която известната журналистка написа по повод премиерата на книгата. 

* * *

НЕ САМО като почитателка, но и като влюбена в поетическата реч, искрено се радвам, когато до мен достигат стихове, които носят в себе си хем чистота и простота, хем дълбочина, а тъкмо така преживявам стиховете на Владимир Луков, поместени в книгата му „Слънчев пояс”.

Тя има три цикъла: „Усамотени стихове”, „Време и времена” и „Гардеробът” - цикли, които функционират компактно, в духовна цялостност.

Ето как:

В първия цикъл поетът открива ключовите мотиви - мислите!, собствените, тези на неговото поетическо Аз. А то кажи-речи във всички стихове от този цикъл е замислено, вглъбено и задаващо си въпроси както за големите истини, така и за малките неща, които ни водят до тези истини и които:

Снимка: © изд. „Матица македонска”, Скопие...

Като поселища
на древни жители
потъват и се сриват в мен...

(„Мислите”)

В този дял на стихосбирката поетическият дискурс на поета може би в най-голяма степен защитава по-раншната оценка на критиката, която определяше Луков като мисловен поет, а поезията му - като философска. Ала аз я преживях и като авторефлексивна, като дълбоко лична, интимна и искрена, а дори и като автобиографична - както самата тя се разкрива в стихотворението „Всичко или нищо”.

Макар и да тегнат над мене грижи
аз съм безгрижен в моите стихове...
Никому нищичко в тях не дължа...
На себе си даже аз не съм длъжен.
Идвам тук тихо и тихо излизам.
Със всичко потребно...
Със всичко излишно...

Тъкмо това разтоварване от излишното дава на стихосбирката широта и чистота, а на поетическото Аз на Луков - отвореност и силна емпатия. В стиховете, в които той постоянно преизпитва своите мисли, не забравя и мислите на другите, не пропуска чуждите страдания, нито помислите на човека със заканите, които го отчуждават от човечността. Той е поет, който гледа и пее, но и който чувства грижите на света - както това е показано в тези два стиха:

Затуй ококорен спи денем бухалът...
(А във съня си будува Поетът.)

(„Бухалът”)

Смятам, че тъкмо върху това е фокусирал мисълта си и Стефан Влахов-Мицов в предговора на книгата под заглавие „Поезия, която изследва света пряко човешката същност”. Тази същност, тази истинска човешка възвишеност Луков я търси и открива в малките, във всекидневните неща, а също и по-често в природата, в нейните елементи, в изгубената връзка на човека с нея и - всъщност - в нещата, които сами ги гледаме, а не ги виждаме. В неговите стихотворения постоянно присъстват: небето, Слънцето, Луната, реката, водата, птиците. Строфите са парадокси и пейзажи на забравени, ала познати гледки, на малки, но красиви творения на Природата: на ледени висулки, които се топят, на гнезда и птици, на скреж и студ, на дървета, приличащи на храмове и отрупани с плодове (врабчета) през зимата. Пряко тези изразителни природни картини поетът търси и разкрива вечните тайни на света.

В този цикъл има и няколко стихотворения, посветени на най-цветущия предел от човешкия живот - детството, което покрай наивността и невинността има и мощта да открива най-тъмните дълбочини, но и да изведе из от тях светлината на пиедестал:

...

И ето я на детството реката!
В нозете ми докато кротко стихва,
превръща ме в отвъден
в непорочен зрител,
в поглед изначален,
в нощ дълбока
и всички светлини при мен пристигат...
(„Нощем”)

Детството присъства или поне ни въвежда и във втория стихотворен цикъл под заглавие „Време и времена”. Тук с малка доза ирония поетът разкрива своята вътрешна двойственост - застанал сякаш встрани, гледа как мъжът в него размишлява, а русокосият хлапак, обратно, без да се замисля свири тъкмо по клавиатурата на детството. После той продължава да скита и да търси много други неща, но най-много - истината, уловена в мига или в цялата вечност. Всъщност и самият надслов на цикъла говори за Времето, но и за времената, а оттук и за съдбата или за нашето тълкуване на темпоралността, на преходността, защото:


не достига мигът между минало ясно
и очаквано бъдеще...
(„Гонка”)

Затова и в стихотворението „Юзда” Луков пее:

Сложих на Времето чудна юзда -
от думи, които обича.
Но да го яздя - още не знам.
Няма и кой да ме учи.

Всъщност, знам ли в тази човечност
как юздата му сложих!
Хайде, Време!... Не предположих,
че аз ще те уча на Вечност!...

В третият цикъл - „Гардеробът”, Владимир Луков и по-нататък го мами и мъчи вечността и затова той размишлява за нея - ту игриво и пряко свързано с младостта и буйността на галопиращите в него жребчета, ту смирено и сравнително по-спокойно, схващайки, че в края на краищата човекът е все пак сам:

...

На този бряг живея аз нещастен,
но и щастлив, че само тук не мога
като крушенец да очаквам помощ...
И сам градя спасителният кораб!
(„Човекът на брега”)

Но и вече, в следващите стихове, ще се сепне или по-скоро ще се сети да спомене - и любовта, и Бога, - а с това ще отвори и нови простори за размисъл, и нови възможности и начини за прочитане и тълкуване на стихосбирката „Слънчев пояс”.

По-горе споменах за текста на Стефан Влахов-Мицов, сега обаче отново ще се върна към него. Някъде в началото Мицов казва за Владимир Луков, че не е достатъчно да се каже за него, че е добър поет, а аз ще се продължа и ще кажа, че може би не е достатъчно и че тъкмо затова написах предходното, но е добре все пак да се знае, че той е добър поет, а за такива като него винаги ще има наистина да се казва и пише много...

Александра Юруковска. Снимка: © svobodenpisatel.org* * *

АЛЕКСАНДРА ЮРУКОВСКА е родена през 1981 г. в Скопие. Завършва Университета „Св.Св. Кирил и Методий” в същия град. Дипломира се в Катедрата по обща и компоративна книжовност на Филологическия факултет „Блаже Конески”. Също там завършва магистратура с научен труд в областта на интердисциплинарните отношения между книжовността и медиите.

Работила е като журналистка в различни културни и информационни редакции, включително в македонски радиостанции и телевизии. От 2012 г. е един от редакторите на сайта за изкуство и култура cooltura.mk. Сътрудничи и на чуждестранни информационни агенции и радиа, между които са Дойче веле, Радио Канада и др. Авторка е на множество новинарски и литературно-критичечски текстове, есета и изследвания в областта на литературата. Известна е сред културната общественост в Република Македония и с книгата си „Тъкане на текста”.

–––––––––

* Бел. ред.: Заглавието е на artnovini.com. Текстът е публикуван в сайта на Съюза на свободните писатели в България.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Понеделник, 26 Декември 2016г. 19:09ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ