Oct 17
Филмът „Телма”, или любовта, която пита: „Кой всъщност си?” PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Четвъртък, 01 Февруари 2018г. 22:08ч.

Младата норвежка актриса Айли Харбу с режисьора Йоаким Триер по време на снимките на филма „Телма. Фотокредит: Bulgaria Film Vision. Photo: Erik AavatsmarkВ новата си лента известният норвежки режисьор Йоаким Триер изследва дълбочините на пробуждащата се сексуалност.

СОФИЯ. През последните години норвежкото игрално кино е в небивал възход, а едно от актуалните и недвусмислени доказателства на този факт е премиерното заглавие „Телма” (Thelma; 2017) на режисьора Йоаким Триер (Joachim Trier), което от 2 февруари, петък, излиза на голям екран у нас Филмът - предложение на Норвегия за „Оскар” (Oscar®) в категорията Най-добър чуждоезичен филм, досега е отличен със седем награди и има общо 20 номинации, припомнят от Bulgaria Film Vision, разпространители на лентата.

...Понякога най-ужасяващото откритие е кой всъщност си... Телма - ролята изпълнява актрисата Айли Харбу (Eili Harboe), е срамежлива млада студентка, която току-що е напуснала религиозното си семейство, което живее в малък град на западния бряг на Норвегия, за да учи биология в университета в Осло. В един от първите си дни, докато е в библиотеката, тя получава неочакван припадък, съпътстван от видение как черни птици се разбиват прозорците срещу нея. На помощ ѝ се притича Аня - актрисата Кая Уилкинс (Kaya Wilkins). Скоро след инцидента двете се срещат отново и Телма е привлечена от красива си състудентка, която също отвръща на чувствата ѝ. С времето Телма е завладяна от интензивните си чувства - чувства, които тя не смее да признае, дори и на себе си. И въпреки че нейните родители: Трон и Уни - актьорите Хенрик Рафаелсен (Henrik Rafaelsen) и Елeн Дорит Петерсен (Ellen Dorrit Petersen), я контролират с постоянни телефонни обаждания, тя започва се чувства все по-разкрепостена. Чрез вълнуващо привличане на Аня, Телма усеща емоционално и сексуално пробуждане, а задълбочаващата се връзка едновременно я вълнува и ужасява. Новите чувства провокират младата жена да се противопостави на строгото си религиозно възпитание, а огромното напрежение я отвежда в мистичните проекции на странни еротични сънища, изпълнени с ужас и тревожен символизъм. В същото време тя колабира още няколко пъти, а лекарите диагностицират припадъците като психогенни, неепилептични - страдание, за което през Средновековието жените несправедливо са заклеймявани като вещици. Когато става ясно, че припадъците са симптом на необясними, но опасни, свръхестествени способности, Телма навлиза още по-дълбоко в миналото си, където се сблъсква с разтърсващите тайни на своето семейство. И поема по единствения възможен път...

Снимка: © Bulgaria Film Vision„Телма” започва като трибют към хорър филмите от 80-те години - от „Кери” (Carrie; 1976) на Брайън де Палма (Brian De Palma) и Стивън Кинг (Stephen King), след това - в духа на Ингмар Бергман (Ingmar Bergman; 1918-2007) - преминава през критиката на „религиозната емоционална кастрация” и стига до почти трансцедентална реконструкция на една различна духовна реалност, написа електронното издание cineuropa.org.

Сценарият на филма е съвместна работа на режисьора Йоаким Триер и на изпълнителния продуцент Ескил Вогт (Eskil Vogt). „С Ескил искахме да направим нещо наистина фантастично. И двамата израснахме през 80-те, четяхме Стивън Кинг, гледахме японски анимационни филми, слушахме синтезаторна музика от 70-те и 80-те години, харесвахме режисьора Джон Карпентър (John Carpenter) и Tangerine Dream. Чудехме се дали би било възможно този материал да се съчетае с историята на норвежко момиче, което осъзнава, че нещо дълбоко в нея я кара да губи контрол над живота си. Искахме нещо, което да има визуален потенциал в посока към кошмарите и мистерията, като в същото време да се основава на жанра свръхестествена история, но не като алегоричен разказ, а като такъв за човешки същества. И тогава се опитахме да си изясним как да го разкажем”, споделя режисьорът пред cineuropa.org.

Айли Харбу като Телма и актрисата Кая Уилкинс (на преден план) като Аня. Снимка: © Motlys ASЙоаким Триер получи международно признание за филмите си Reprise (2006) и „Oсло, 31 август” (Oslo, August 31st, 2011), а заедно с Ескил Вогт участват и са носители на награди от международните филмови фестивали в Кан, Сънданс, Торонто, Карлови Вари, Гьотеборг, Милано и Истанбул. „Oсло, 31 август” беше селектиран за програмата „Особен поглед” на фестивала в Кан през 2011 г. и беше номиниран за наградата „Сезар” (César Award) за Най-добър чуждестранен филм през 2013 г. Филмът Reprise пък получи Amanda Award за Най-добър норвежки филм , Най-добър режисьор и Най-добър сценарий. Лентата беше дистрибутирана в САЩ от компанията Miramax и стана норвежкият кандидат за „Оскар” за Най-добър чуждестранен филм през 2006 г.

През 2013 г. Триер беше обявен от The NY Times за „грандиозен природен талант” и изданието го препоръча като „един от двадесетте режисьори, които почитателите на киното трябва да гледат през годината”. Със семейната драма „По-шумно от бомби” (Louder than Bombs; 2015) той дебютира на английски език и участва за първи път в основния конкурс на фестивала в Кан.

Филмът „Телма” е копродукция на Норвегия, Франция, Дания и Швеция.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Четвъртък, 01 Февруари 2018г. 22:29ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ