Sep 19
Леонардо ди Каприо най-сетне с „Оскар”, но защо тъгува Десетата муза PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Понеделник, 29 Февруари 2016г. 19:36ч.

Актьорът Леонардо ди Каприо с дългоочаквания „Оскар” за най-добра главна роля - във филма „Завръщането”  на Алеханро Иняриту. Снимка: Scott Diussa / ©A.M.P.A.S.Най-добър филм на годината стана Spotlight на Том Маккарти, а най-много награди - шест, получи „Лудият Макс. Пътят на яростта” на австралиеца Джордж Милър.

ЛОС АНДЖЕЛИС. Според очакванията на милионите почитатели на Седмото изкуство, Американската академия за филмово изкуство и науки (Academy of Motion Picture Arts and Sciences) най-сетне удостои американския актьор Леонардо ди Каприо (Leonardo DiCaprio) с награда „Оскар” (Oscar®) в категорията „Изпълнение на актьор в главна роля” (Performance by an actor in a leading role) за участието му като трапера Хю Глас в уестърна „Завръщането” (The Revenant, 2015) на мексиканския режисьор Алехандро Иняриту (Alejandro Iñárritu). Престижното отличие беше връчено на Ди Каприо по време на официална церемония на 88-ите Академични награди (88th Academy Awards®), която се състоя вчера, 28 февруари, в Dolby Theatre™ at Hollywood & Highland Center® в Холивуд. Водещ на бляскавата „Нощ на Оскарите” (Oscar Night®) беше афро-американската кинозвезда Крис Рок (Chris Rock).

Водещ на официалната церемония на 88-ите „Оскар”-и беше комикът Крис Рок. Снимка: Aaron Poole / ©A.M.P.A.S.И ако наградата на Ди Каприо беше повече очаквана, то статуетката на Иняриту в номинацията за постиженията му като най-добър режисьор (Achievement in directing) в неубедителната, изпълнена с преекспониран героизъм драма, дойде сякаш за да покаже, че призът на актьора не е преднамерен (като опит да възстанови една „историческа несправедливост”). Но малцина повярваха. През миналата година мексиканецът спечели един Оскар в същата категория - за странния „Бърдмен” (Birdman; 2014), и сега отново - за „Завръщането”. По този начин той повтори успеха на Джоузеф Манкевич (Joseph Leo Mankiewicz; 1909-1993) от далечните 1949 и 1950 г., когато знаменитият режисьор беше отличен съответно за „Писмо до три съпруги” (A Letter to Three Wives) и „Всичко за Ева” (All About Eve).

Наградите за Най-добър филм на годината (Best motion picture of the year) и за Най-добър оригинален сценарий (Original screenplay) поставиха в светлините на прожекторите брилянтният Spotlight, с който режисьорът Том Маккарти (Tom McCarthy) припомни разтърсващата история за педофилския скандал в американската католическа църква и разследването, за което екип на в. The Boston Globe беше отличен с Pulitzer Prize през 2003 г.

За изпълнението си в „Стая” чаровната Бри Ларсон беше определена за най-добра актриса в главна роля. Снимка: Aaron Poole / ©A.M.P.A.S.„Оскар” за най-добра женска роля (Performance by an actress in a leading role) получи Бри Ларсон (Brie Larson) за превъплъщението си в „Стая” (Room; 2015) на Лени Ейбрахамсън (Lenny Abrahamson). Наградите за поддържащи роли отидоха съответно при актрисата Алисия Викандер (Alicia Vikander) за образа на Герда Вегенер в джендър-драмата „Момичето от Дания” (The Danish Girl; 2015) на Том Хупър (Tom Hooper) и при Марк Райлънс (Mark Rylance) за великолепното му изпълнение като съветския резидент Рудолф Абел в „Мостът на шпионите” (The Bridge of Spies; 2015) на Стивън Спилбърг (Steven Spielberg).

Безпрецедентен случай в историята на Академичните награди предизвика третото поредно отличие (Achievement in cinematography) на любимеца на водещите съвременни мексикански режисьори - операторът Еманюел Любецки (Emmanuel Lubezki), който през 2014 г. спечели „Оскар” за „Гравитация” (Gravity; 2013) на Алфонсо Куарон (Alfonso Cuarón), през 2015 - за „Бърдмен”, и сега - за изключителната си работа в „Завръщането”. Всъщност, в интерес на справедливостта, това е единствената награда, която този филм заслужаваше, но тя прилягаше напълно и на феноменалния Робърт Ричардсън (Robert Richardson) - операторът на „Омразната осморка” (The Hateful Eight; 2015) на Куентин Тарантино (Quentin Tarantino). Иначе, геният на италианския композитор Енио Мориконе (Ennio Morricone) спечели безапелационно за лентата на неконвенционалния режисьор призът за Оригинална музика (Achievement in Music Written for Motion Pictures, Original Score).

Режисьорът Том Маккарти, чиято лента Spotlight спечели наградата за най-добър филм на годината. Снимка: Aaron Poole / ©A.M.P.A.S.Най-добра песен (Achievement in music written for motion pictures, Original song) стана Writing’s On The Wall на Джими Нейпс (Jimmy Napes) и Сам Смит (Sam Smith) от „Спектър” (Spectre) на Сам Мендес (Sam Mendes) - най-новият „епизод” от франчайза James Bond.

За Най-добър чуждоезичен филм (Best foreign language film of the year) академиците очаквано избраха драмата „Синът на Саул” (Son of Saul), с която унгарският режисьор Ласло Немеш (László Nemes) ни връща в 1944 г., за да разкаже за чудовищния ужас, на който са били подложени концлагеристите в „Аушвиц”...

Най-добър документален филм (Best documentary feature) стана биографичният „Ейми” (Amy) - за британската певица Ейми Уейнхаус (Amy Winehouse; 1983-2011), на Азиф Кападиа (Asif Kapadia) и Джеймс Гей-Рийс (James Gay-Rees), а в същия формат, но при късометражните (Best documentary short subject), статуетката отиде при „Момиче в реката: цената на прошката” (A Girl in the River: The Price of Forgiveness) на Шермийн Обайд-Чиной (Sharmeen Obaid-Chinoy).

„Междузвездни войни: Силата се пробужда” на Джей Джей Ейбръмс имаше пет номинации, но не спечели нито една награда. Все пак легендарните BB-8, R2-D2 и C-3PO се окъпаха в блясъка „Оскар”-ите. Снимка: Aaron Poole / ©A.M.P.A.S.„Титлата” Най-добър късометражен игрален филм (Best live action short film) заслужи „Заекващ” (Stutterer) на Бенджамин Клиъри (Benjamin Cleary) и Серена Армитидж (Serena Armitage), а за Най-добра анимация на годината (Best animated feature film of the year) беше избран „Отвътре навън” (Inside Out) на Пит Доктър (Pete Docter) и Джонас Ривера (Jonas Rivera).

Отличието за Адаптиран сценарий (Adapted screenplay) получи „Големият залог” (The Big short) на режисьора Адам Маккей (Adam McKay), който е съсценарист заедно с Чарлс Рандолф (Charles Randolph). Филмът разкрива част от причините, довели до Световната финансова криза отпреди десет години...

За работата си зад камерата на „Завръщането” Еманюел Любецки - един от най-добрите оператори в света - беше отличен за трета поредна година с „Оскар”. Снимка: Aaron Poole / ©A.M.P.A.S.Голямата изненада на 88-ите „Оскари” се оказа „Междузвездни войни: Силата се пробужда” (Star Wars Episode VII: The Force Awakens) на Джей Джей Ейбръмс (J.J. Abrams), който беше номиниран в пет категории, но не получи нито една награда. Като най-високо постижение във визуалните ефекти беше оценена работата на екипа на мистичния Ex Machina: Ендрю Уайтхърст (Andrew Whitehurst), Пол Норис (Paul Norris), Марк Ардингтън (Mark Ardington) и Сара Бенет (Sara Bennett).

Филмът с най-много отличия за 2015 г. се оказа „Лудият Макс. Пътят на яростта” (Mad Max: Fury Road) на австралиеца Джордж Милър (George Miller), който спечели в категориите „Звук” (Achievement in sound mixing), „Звуков монтаж” (Achievement in sound editing), „Дизайн на продукция” (Achievement in production design), „Грим и прически” (Achievement in makeup and hairstyling), „Монтаж” (Achievement in film editing) и „Дизайн на костюми” (Achievement in costume design).

Тазгодишните награди „Оскар” трябваше да отговорят на няколко въпроса и те и разбира се го направиха. В голяма степен (и по традиция) - според очакванията. Ще прегърне ли най-сетне 41-годишният Леонардо ди Каприо целулоидният блян за всеки актьор? Да. Макар, че досега това можеше да се случи поне няколко пъти, при това напълно заслужено: още през 1994 г. за поддържаща мъжка роля - за изумителното изпълнение на Арни Грейп, в шедьовъра на Ласе Халстрьом (Lasse Hallström) „Защо тъгува Гилбърт Грейп” (Whats Eating Gilbert Grape; 1993); за главна роля - като Дани Арчър в „Кървав диамант” (Blood Diamond; 2006) на Едуард Зуик (Edward Zwick); за превъплъщението му като чаровния мошеник Франк Абигнейл в „Хвани ме, ако можеш” (Catch Me If You Can; 2002) на Стивън Спилбърг, но при условие, че академиците имаха по-рафинирано чувство за хумор; също за главна роля - като Джордън Белфорт (неподражаемо изпълнение) в новата класика „Вълкът от Уолстрийт” (The Wolf of Wall Street; 2013) на Мартин Скорсезе (Martin Scorsese); а защо не и като Джак Доусън от „Титаник” (Titanic; 1997) - тогава Академията беше изключително щедра към катастрофичния епос на Джеймс Камерън (James Cameron), който спечели 11 награди! Е, сега феноменалният актьор получи дългоочаквания приз (77-ма награда в кариерата му), но въпреки това у неговите почитатели за дълго ще остане усещането, че става въпрос за компромис. Киноиндустрията знае защо.

Актьорът Марк Райлънс взе наградата за най-добра поддържаща роля в „Мостът на шпионите” на Стивън Спилбърг. Снимка: Aaron Poole / ©A.M.P.A.S.Следващ въпрос: Ще спечели ли Алеханро Иняриту отново наградата за най-добър режисьор? Да. За негово и на мейджъра 20th Century Fox щастие, но пък за жалост на феновете (справка боксофиса на „Завръщането”, макар че този показател не винаги и критерий - в случая, обаче, е).

„Лудият Макс...” или „Марсианецът”? Първият - да, вторият - нито едно отличие. Този изход сякаш беше предопределен с наградата „Златен глобус” (Golden Globes) за „най-добра комедия или мюзикъл”, на иначе драматичният научно-фантастичен филм на Ридли Скот (Ridley Scott) - разбира се, по космически леко шеговит, но чак пък комичен. Понякога киноиндустрията (нищо, че наградата се връчва от представители на чуждестранните медии) не знае защо.

Кои актьори и актриси ще спечелят сърцата на журито? Винаги ще има за и против. За съжаление Силвестър Сталон (Sylvester Stallone) не успя и при третата си номинация за „Оскар”. Дженифър Лоурънс (Jennifer Lawrence) също не успя - но за щастие...

Академията за филмови изкуства и науки определи Алисия Викандер като най-добра актриса в поддържаща роля за превъплъщението й във филма „Момичето от Дания”. Снимка: Mark Suban / ©A.M.P.A.S.Иначе, и сега, Академията запази традиционното присъствие на теми, без които киното и неговите лобита сякаш не могат да съществуват. И където беше необходимо да даде своята височайша подкрепа, я даде. Това, обаче, не винаги говори за безкористни намерения. През тази година, въпреки огромния ресурс (човешки, финансов и прочее), с който разполагат организаторите, връчването на „Оскар”-ите беше помрачено от намеци за дискриминация, заради факта, че „втора година по ред за „Оскар” не са номинирани афроамериканци”. Това стана повод официалната церемония да бъде бойкотирана от редица кинозвезди, но очевидно думата „дискриминация” (във всичките й значения) ще продължава и занапред да бъде основният коз, чрез който мнозина ще търсят формулата на успеха...

Но най-важният въпрос, който така и не получи отговор беше „Накъде отива съвременното кино?” Предвид достойнствата на най-ярките заглавия от 2015 г. посоката е към все по-елементарните „високотехнологични” послания или към баналното предъвкване на иначе значими сюжети, чиято поредна интерпретация, обаче, гарантира единствено благоразположението (често - напълно лицемерно и конюнктурно) на правилните хора и често няма нищо общо с потребностите на публиката. Тъй че, по всичко личи, че завръщането към смисленото (не е задължително да е в категорията „високо”) кино, ще става все по-трудно, докато пък зрителите (поради куп причини) ще стават все по-непретнциозни и повърхностни...

Ето защо тъгува Десетата муза. Киноиндустрията със сигурност знае това.
Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Вторник, 01 Март 2016г. 01:04ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ