Nov 23
„Омразната осморка” - новата мистично черна приказка от Куентин Тарантино PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Събота, 09 Януари 2016г. 15:21ч.

Големят Самюел Л. Джаксън направи поредната си изключителна роля в „Омразната осморка” на Куентин Тарантино. Снимка: © Forum Film Bulgaria / The Weinstein CompanyФилмът е сниман с широкоформатната система Ultra Panavision 70, използвана за последен път през 1966 г. в епоса „Хартум” (Khartoum).

СОФИЯ. Няколко дни преди Коледа режисьорът Куентин Тарантино (Quentin Tarantino) получи своята звезда върху Алеята на славата (Walk of Fame). Тя беше поставена пред прочутия Китайски театър (TCL Chinese Theatre) в Лос Анджелис - нееднозначен символ в света на киното. Събитието съвпадна с още две символични за постановчика дати: 67-ят рожден ден на неговия приятел, актьорът Самюел Л. Джексън (Samuel L. Jackson) - 21 декември, и премиерата (25, 30 и 31 декември) на деветия му пълнометражен игрален филм - „Омразната осморка” (The Hateful Eight; 2015). От вчера, 8 януари, комично-драматичната мистерия (според IMDb) е и в българските кина, разпространявана от Forum Film Bulgaria.

В новата си творба - почти тричасов уестърн - Тарантино (сценарист, режисьор и продуцент) отново навлиза в дълбините на двуличната и необяснимо жестока човешка придода, като педлага на зрителите едно вледеняващо и дълго-дълго препрочитане на своите филми - от Глутница кучета (Reservoir Dogs; 1992) до Джанго без окови” (Django Unchained; 2012). Ако за миг (което е почти невъзможно) изключим суровата зима в Уайоминг, пресъздадена по внушителен начин от 70-милиметровата камера на Робърт Ричардсън (Robert Richardson) - метафоричен фон, на още по-суровата човешка драма, първата проекция, към която насочва филма е романа „Десет малки негърчета” (Ten Little Niggers, по-късно - And Then There Were None) на елегантната Агата Кристи (Agatha Christie; 1890-1976) - навярно, за да ни покаже колко романтика може да има в класическите криминални сюжети.

Според Тод Маккарти (Todd McCarthy) от The Hollywood Report, „осморката” е препратка и към киношедьовъра „Дилижанс” (Stagecoach; 1939) на Джон Форд (John Ford; 1894-1973), към драматургични образци на екзистенциалната философия като пиесата „Без изход” (No Exit; 1943) от Жан-Пол Сартр (Jean-Paul Sartre; 1905-1980) и „Явява се разносвачът на лед” (The Iceman Cometh; 1939/1946) от Юджийн О’Нийл (Eugene O'Neill; 1888-1953).

Тим Рот като Освалдо Мобрей (вляво), Кърт Ръсел - в ролята на Джон Рут-Плача, и бандитката Дейзи Домергю - Дженифър Джейсън Лий в „Галантерията на Мини”, където ще се разиграе драмата на „осморката”. Снимка: © Forum Film Bulgaria / The Weinstein CompanyГлава трета: „Галантерията на Мини”... Драматургичност. Навярно, това е и едно от най-големите достойнства на „Омразната осморка”. Без да пренебрегваме прекрасната актьорска игра (каква да е друга!), костюмите, гримът… Музиката, разбира се - Енио Мориконе (Ennio Morricone)!!!

Black Man. White HellПоследна глава: „Черен човек, бял ад”...

С новата си лента Тарантино сякаш иска да потвърди неизменността на репликата „Адът са другите.” от пиесата на Сартр и да напомни, че има един предел, след който миналото прави бъдещето невъзможно. Човек остава в него, обсебен от него и завинаги в негов плен...

Сред най-коментираните характеристики на филма е времетраенето му, но към нея трябва да бъде добавено и „пасивното” развитие на сценария, водещ филма към един финал, който не води наникъде... Всъщност, може би такава е била и целта на режисьора, който по този начин ни оставя сами да направим изводите за компрометираните от безумното ни съвремие архетипи на човешката природа. Но пък тези изводи са толкова изтъркани, че вече дори не им обръщаме внимание. А и три часа (за мнозина) от задъхания ни живот не са никак малко време, за да си преповтаря човек болезнени баналности от всекидневието. Колкото и да са важни.

„Омразната осморка”, обаче, е... Тарантино. Както се казва - отвсякъде. От рисуването на смразяващо-реалистичните портрети на всеки от героите (чрез майсторските монолози, диалози, интонации...) до всепроникващата сетивност, задължителната провокация, която намираме дори и в „ексцентричния” начин на снимане - с Ultra Panavision 70. Тази широкоформатна система (върху която в началото на 70-те беше създадена технологията IMAX) е използвана за суперпродукции като „Бен Хур” (Ben-Hur; 1959), „Падането на Римската империя” (The Fall of the Roman Empire; 1964), а според някой източници - за последен път - през 1966 г., по време на снимките на британския киноепос „Хартум” (Khartoum). Интересното в случая е, че докато 70-милиметровата целулоидна лента е предпочитана за панорамни снимки, в своя филм режисьорът „вкарва” камерата и в... „стая” („Галантерията на Мини”). Невероятно усещане!

И въпреки че мудността на тази мистично черна зимна „приказка” няма да допадне на всеки, филмът трябва да бъде видян. Защото, каквото и да говорим, той е истинско кино.

Снимки „на терен” - режисьорът Куентин Тарантино (зад камерата) и операторът Робърт Ричардсън (вдясно). Филмът е заснет с широкоформатната система Ultra Panavision 70. Снимка: © Forum Film Bulgaria / The Weinstein Company* * *

В „Омразната осморка” (от каталога на The Weinstein Company) режисьорът отново работи със свои любими актьори като Самюел Л. Джаксън, Кърт Ръсел (Kurt Russell), Тим Рот (Tim Roth), Майкъл Медсън (Michael Madsen), Уолтън Гогинс (Walton Goggins), Демиан Бичир (Demián Bichir), Брус Дърн (Bruce Dern) и Дженифър Джейсън Лий (Jennifer Jason Leigh), припомнят разпространителите на филма у нас.

Действието тръгва от[с] дилижанс през заснежения Уайоминг, няколко години след Гражданската война в Съединените щати (American Civil War; 1861-1865). Пътниците - ловецът на глави Джон Рут (Ръсел) и заловената от него Дейзи Домергю (Лий), бързат към градчето Ред Рок, където Рут, известен още като Палача, трябва да предаде търсената за куп престъпления „дама” на властите. Пътят ги среща с двама странници: тъмнокожият майор Маркис Уорън (Джаксън), бивш войник на страната на Съюза, сега опозорен ловец на глави, и Крис Маникс (Гогинс), ренегат от армията на Конфедерацията, който твърди, че е новият шериф на Ред Рок. Изгубени в снежната буря, Рут, Домергю, Уорън и Маникс се подслоняват в „Галантерията на Мини”, спирка на дилижансите в планинския проход. Пристигнали в страноприемницата, те са посрещнати не от собственика, а от четирима непознати: Боб (Бичир), който наглежда бизнеса на Мини, докато тя е на гости при майка си, Освалдо Мобрей (Рот) - палачът на Ред Рок, каубоят Джо Гейдж (Медсън) и генералът от армията на Конфедерацията Санди Смитърс (Дърн)... Бурята набира все по-голяма сила, а осмината пътници трябва да разрешат все по-непреодолимите си разногласи и омраза. Начинът е един...

* * *

„Омразната осморка” „влезе” на 10 място в американския боксофис (25-27 декември) със скромния приход от 4.6 млн. USD, но още през следващия уикенд (1-3 януари) се изкачи на трето място с 29 млн. USD, показват данните в boxofficemojo.com. До 7 януари филмът е събрал 35.1 млн. USD, сума, която го приближава до производствения му бюджет - 44 млн. USD.

Днес, Куентин Тарантино е един от най-известните кинорежисьори в света. За своите филми той е номиниран 149 пъти и е отличен със 112 награди (също от IMDb), сред които са и две статуетки „Оскар” (Oscar®): за „Джанго в окови” през 2013 г. и „Криминале” (Pulp Fiction; 1994) през 1995 г., който година по-рано пък му донесе и „Златна палма” (Palme dOr) от фестивала в Кан... Тъй че, минавате ли покрай Китайския театър в Ел Ей, не пропускайте да видите една наистина заслужена звезда...
Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Събота, 09 Януари 2016г. 15:38ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ