Jul 24
За пуканките и киното, или предновогодишен размисъл за Седмото изкуство PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Неделя, 27 Декември 2015г. 23:42ч.

Кадърът от филма „Мостът на шпионите” на Стивън Спилбърг, в който главният герой Джеймс Донован се завръща от зимния Източен Берлин, в би трябвало зимния Ню Йорк. Снимки: Screenshot of ‘Bridge of Spies’Неубедителният уестърн „Завръщането” с Ди Каприо беше номиниран за 4 „глобуса”; дори и Стивън Спилбърг греши...

САМО преди няколко дни, журналистическата гилдия, отразяваща „кинопанаира на суетата” в Холивуд, обяви номинациите си за наградите „Златен глобус” (Golden Globe Award®). Според едно неписано правило на целулоидното битие отвъд Атлантика, крайните резултати от надпреварата за този приз са своеобразно пророчество, което показва развръзката и при „Оскар”-ите. Може би

Всъщност, през тази година една от основните интриги няма да е никак нова - дали най-сетне суперзвездата Леонардо ди Каприо (Leonardo DiCaprio) ще спечели „Оскар” (Oscar®). Шансът за него е един-единствен - неубедителният уестърн „Завръщането” (The Revenant) на мексиканския режисьор Алехандро Иняриту (Alejandro Iñárritu), чиято премиера в Щатите се състоя навръх Коледа, и който беше номиниран за четири „глобуса”: за „най-добър игрален филм - драма”, „най-добра мъжка роля в драма”, „най-добър режисьор” и „най-добра музика”.

Още на „първо гледане”, обаче, този избор изглежда твърде изненадващ, а причините за това са най-малко две: пословичната (уж) взискателност и високите критерии на чуждестранната журналистическа гилдия и противоречивата работа на Иняриту и неговите сценаристи, които подложиха клетия трапер Хю Глас на екстремни изпитания, на каквито нито Супермен, нито Отмъстителите, нито Батман - взети заедно, не биха издържали и половин час. Героят на Ди Каприо оцеля въпреки че десетина минути беше „газен от мечка” (при това гризли с малки!), беше почти на границата на сепсис, след това, с все още незаздравели рани, трябваше да плува в ледените води на бързоструйна река, а за капак - възседнал петнист кон падна в дълбока пропаст. И се изправи на крака, за да се завърне и да отмъсти...

Дори да приемем, че този уестърн е една голяма метафора на един „действителен случай”, все пак преминаването на някакви, макар и героично хиперболизирани граници, макар и в имагинерния свят на киното, би трябвало да се разполага и в пространството на реалността...

Иначе, музиката на Рюичи Сакамото (Ryuichi Sakamoto) и на Алва Ното (Alva Noto) e прекрасна, а камерата на оператора Еманюел Любецки (Emmanuel Lubezki) - работил с Иняриту в „Бърдмен” (Birdman; 2014), е вълшебна. Дори да получи и „Златен глобус” (победителите ще станат известни на 10 януари 2016 г.), и „Оскар” (номинациите ще станат известни на 14 януари 2016 г.), едва ли някой ще запомни за повече от седмица тази роля на Леонардо ди Каприо. Независимо, че успява да пресъздаде донякъде убедително суроводраматичния портерт на своя герой, в този филм той е далеч (самият образ не му предлага възможност за никаква изява), например, от Дани Арчър в Кървав диамант (Blood Diamond; 2006) на Едуард Зуик (Edward Zwick), от чаровния мошеник Франк Абигнейл в „Хвани ме, ако можеш” (Catch Me If You Can; 2002) на Стивън Спилбърг (Steven Spielberg) и особено далеч от изумителната ролята на легендарния (още по-голям мошеник) Джордън Белфорт в шедьовъра „Вълкът от Уолстрийт” (The Wolf of Wall Street; 2013) на Мартин Скорсезе (Martin Scorsese)… Дали пък 2014-а не беше година на Леонардо? Определено, но през 2013 г. Скорсезе взе пет „Оскар”-а за „Изобретението на Хюго” (Hugo; 2012) и на следващата година академиците избраха също страхотния Матю Макконъхи (Matthew McConaughey) от „Клубът на купувачите от Далас” (Dallas Buyers Club; 2013). Само като напомняне: през тази година „Бърдмен” на Иняриту се увенча с четири статуетки от девет номинации, което означава, че може би отново...

И трета причина: очевидно мексиканското лоби в Холивуд (а и не само там) вече има много силни позиции, а „перла в короната” му са „Оскар”-ите за Иняриту (2015), Любецки, който снима и „Гравитация” (Gravity; 2013) на Алфонсо Куарон (Alfonso Cuarón) - двамата бяха наградени миналата година. През септември т.г., Куарон пък беше председател на журито на 72-ия Международен кинофестивал във Венеция (72nd Venice International Film Festival), което присъди голямата награда „Златен лъв” за най-добър филм (Golden Lion for Best Film) на копродукцията на Венецуела и Мексико „Отдалече” (Desde alla; From Afar) на режисьора Лоренцо Вигас (Lorenzo Vigas)...

Метафората е сложна стилистична фигура. Макар и с преносен смисъл, понякога тя дори е по-реална и от самия живот. Метафората, подобно на митичните, красиви, но и коварни сирени, хем увлича, хем...

...Ден след това, пътувайки за работа, адвокат Донован, вижда как група момчета се забавляват в зимната утрин, като прескачат телена ограда... Снимки: Screenshot of ‘Bridge of Spies’„Мостът на шпионите” (The Bridge of Spies; 2015). Най-новият и очакван с интерес филм на Стивън Спилбърг излезе на голям екран през октомври и вече събра от световно разпространение 132.5 млн. USD (при бюджет 40 млн. USD). Също, създадена по действителен случай, историческата драма разказва за шпионската криза от началото на 60-те години, когато САЩ и СССР разменят „червения” шпионин Рудолф Абел с пилота на сваления на съветска територия разузнавателен самолет U-2 Франсис Грей Пауърс и студента по икономика Фредерик Прайър. Великолепен филм, напълно в стила на Спилбърг: от брилянтната игра на Том Ханкс (Tom Hanks), през издържания сценарий на... братята Итън (Ethan Coen) и Джоел Коен (Joel Coen), до традиционно виртуозната камера на Януш Камински (Janusz Kaminski), която винаги придава особена автентичност на неговите ленти... Всичко това продължава почти до самия край на шпионския трилър, и тъкмо преди да си кажеш: „Ето, това е кино!”, едно на пръв поглед не особено важно недоглеждане (или метафора, но...) на сценографите, на редакторите или на еди-кой си, хвърли неприятна студена сянка върху цялостното впечатление от лентата. В Ню Йорк, съпругата на адвоката Джеймс Донован (Ханкс), който се завръща след успешната си мисия в снежния Източен Берлин, го посреща на прага на къщата им, облечена... в синя рокля с къси ръкави, на фона на лятно зелени дървета. На следващия ден, докато отива на работа с новото си елегантно палто, Джеймс напрегнато гледа през прозореца на метрото как из-между тъжните зимни дървета няколко момчета, прескачат една ограда, но никой не стреля по тях, както това се случва пред очите му в столицата на ГДР...

Практиката показва, че отвъд Океана често имат проблем с географията (само за справка: Ню Йорк и Берлин са в Северното полукълбо, но Голямата ябълка е с 12° по на юг), и нека не звучи претенциозно, но когато имаш бюджет от 40 милиона долара, няколкостотин души екип и 140 минути, за да разкажеш една много сериозна история, подобни кинематографични компромиси, макар и за минута, изглеждат по някакъв начин нелепи... Както и да покажеш, нарисувана с маслени бои картина върху платно, която трябва да изглежда като истинска, а тя да е разпечатана на евтин принтер...

Дребнаво е, но понякога подобни дребни детайли напомнят за онази лъжичка с катрана и ти става някак горчиво...

Преди време, когато гледах „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” бях възхитен от филма, докато в един момент забелязах неприятно фактическо несъответствие (от не толкова далечното ни минало), което обаче едва ли е направило впечатление на много хора: сцената, в която героят на Христо Мутафчиев излезе от „траурното събрание” по повод кончината на Брежнев (1906-1982) и тръгна в дъжда сред китни зелени дървета, ми припомни, че шефът на КПСС се спомина на 10 ноември 1982 г. (в България „тъжната вест” беше съобщена три или четири дни по-късно) и тогава хората не ходеха навън по работни престилки, защото беше много студено (бел. автора: по същото време бях в казармата и поделението ни беше вдигнато „по тревога” и дадохме безумен тридневен наряд, за да покажем на „врага”, че дори и без „вожда”, ние сме непобедими)... Наистина, гафът дебне отвсякъде...

Когато във филма на Спилбърг адвокат Джеймс Донован каза на обвинения съветски шпионин Абел: „Не изглеждате притеснен.”, той му отговаря: „Ще помогне ли?” Според някого, подобни дребни гафове (по-дребни и от пуканка на пода в киносалона) не бива да правят впечатление. Е да де, но това е като да отидеш в скъп фризьорски салон и стилистът да ти обръсне половината вежда. Ей така - нещо недогледал. Или нещо подобно.

Киното е сложна и отговорна работа - поне за тези, които го обичат. Без значение дали го правят или го гледат. Но всъщност, в киноепохата на пуканките, на кого ли му пука...

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Понеделник, 28 Декември 2015г. 00:00ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ