Aug 18
Стотина души отбелязаха 24 май в БКИ Дом „Витгенщайн” във Виена PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Петък, 25 Май 2018г. 15:37ч.

Тазгодишното честване на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост в БКИ Дом „Витгенщайн” във Виена беше посетено изключително слабо. Снимка: © artnovini.comЧестването на светлия празник премина без участието на ученици, а „връх” на скучната официална част стана връчването на куп награди.

ВИЕНА. Безпрецедентно вяло и формално премина тази година честването на 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост в Българския културен институт Дом „Витгенщайн” в австрийската столица. „Къде са учениците, къде са младите хора, къде е бъдещето на България?”, ме попита с недоумение мой познат след края на предварително обявените за празнични Програма и Концерт. Първоначалното му въодушевление от възможността да присъства на тържеството (без да го е планирал предварително и след като беше пропътувал половин Европа) бързо изчезна още в началните минути на мероприятието (най-точното определение в случая) в полупразната влажна Театрална зала на института.

Поднасяне на цветя пред паметника на Кирил и Методий в двора на БКИ Дом „Витгенщайн”. Снимка: © artnovini.comПрез тази година за първи път в тържествата по случай 24 май не участваха ученици от българското училище „Св.cв. Кирил и Методий” във Виена (те отбелязаха празника на 11 май - защо, това е друга тема), нито пък беше връчена традиционната Награда за най-добър студент по „Българистика” във Виенския университет (Universität Wien), която през последните години беше своеобразна кулминация на честванията. Разбира се, не говорим за онези тържества-щампи, когато изкарваш 30-40 деца на сцената и си гарантираш сигурна публика за статистиката - по този повод вече съм писал. Но има празнични дати, като 24 май, например, когато най-малкото е нелепо да честваш този ден без онези, които са негова, така да го кажем, емблема. Какви са причините за подобно организационно решение от страна на БКИ - Виена, със сигурност най-добре знае неговото ръководство...

По повод 24 май ръководството на БКИ във Виена и Министерство на културата връчиха цели шест (от общо 12 за цяла Европа) почетни грамоти за принос в популяризирането на българската култура. Снимка: © artnovini.comПразничната програма започна с поднасяне на цветя пред паметника на светите братя в двора на института, последвано от официално приветствие и скучновато и неразбираемо (вероятно заради лошото озвучаване) Тържествено слово, посветено на дейността на Кирил и Методий и на техните ученици и произнесено от доц. д-р Бистра Дакова, лектор по български език, литература и култура във Виенския университет. След това Н.Пр. д-р Иван Сираков, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Австрия, и директорката на БКИ Румяна Конева връчиха „почетните грамоти на министъра на културата за принос в развитието на българо-австрийските отношения”. Както се случваше често напоследък, и през тази година последната част от Празничната програма предизвика противоречиви отзиви за избора на отличените. Друга, но не маловажна тема (за нея е необходим отделен разговор), са критериите, по които от българското Министерство на културата определиха, че през 2018 г. от общо 12 наградени с грамота европейски дейци на културата шест са по предложение на БКИ Дом „Витгенщайн”, чиято дейност през последните три-четири години често е противоречива и институтът обезпокоително губи популярност сред българската общност във Виена. Доказателство за тази тенденция е вчерашното отбелязване (за по точна дума не се сещам) на празника, което беше така смущаващо слабо посетено (към края, преди празничната почерпка, в залата можеха да бъдат преброени около стотина души, разбира се, без официално ангажираните с мероприятието), че дори великолепните изпълнения на италиански канцонети от световноизвестния тенор Калуди Калудов и сопраното Анна Дитри-Калудов, както и прекрасните композиции на популярното трио „Владигеров”, не успяха да прогонят натрапчивото усещане за зле свършена работа при популяризирането на събитието* (основна слабост в дейността на института, за която и друг път е ставало дума).

След тазгодишното отбелязване на 24 май във БКИ - Виена поводите за тревожен размисъл станаха още повече (не говорим за спешната необходимост от ремонт на уникалната сграда) и от Министерство на културата би трябвало сериозно да се замислят дали вече не е крайно необходимо изработването на нова концепция за развитието на Българския културен институт Дом „Витгенщайн”. Защото става дума не само за световнопризнат архитектурен шедьовър, но и за авторитета на българската култура пред света. Можем да го кажем и обратно...

_________

* Бележка на автора: БКИ Дом „Витгенщайн” е единственият български културен институт в чужбина, чиято уеб-страница не се поддържа на български език.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Петък, 25 Май 2018г. 15:54ч.