Jul 24
Проф. Десислава Минчева: Ние стигнахме ДОТУК! Имахме някакви надежди - те умряха! PDF Печат Е-поща
Автор: Проф. Десислава Минчева   
Вторник, 11 Юли 2017г. 07:43ч.

Проф. Десислава Минчева. Снимка: © личен архив на художничкатаПредлагаме на вашето внимание текстът на световноизвестната българска художничка, който тя публикува в профила си във фейсбук, по повод ситуацията около паметника „1300 години България” през последните дни.

ДУМИ ЗА ЕДИН СИМПТОМ - НЕ, НЕ и НЕ! Палеж в центъра на София не трябваше да се случва! Независимо кой и защо го е направил - чудовищно е! Не съм си и помисляла, че подобна варварщина е възможна. Няма как да приема с философска усмивка или безразлично вдигане на раменете такъв факт! Даже само полюсните коментари по случая говорят за безпрецедентното разделение на обществото ни и за неговата нецивилизованост. Една група хора смята, че е застрахователна измама и опит за дискредитиране на протестите в защита на паметника 1300 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ* ( какво уважение и доверие във властта!), другата група реве обиди срещу противниците на решението за демонтаж (разрушение), наричайки ги платени лумпени и обичайното „червени боклуци”. И това, ако не е пълен ужас! Просто една държава( доколкото я има) се самоунищожава. Колко ли още зловещо ниско можем да се падне?! Дано само следствието си свърши по-бързо и честно работата, иначе... не ми се мисли какво ни чака.

На 61 имам усещането за живот, преминал в непрестанно съпротивление на статуквото. От съобразяване с фалшивите догми на социалистическото ни общество, от печатите по краката, ако носиш къса пола и „приличното” подстригване на косата, през неприемливи идеологеми, тайно слушане на музика, четене на книги скришом, разпечатани на циклостил, преминавайки през задължителни манифестации с лозунги без смисъл и приспиващо, измамно спокойствие, ние стигнахме ДОТУК! Имахме някакви надежди - те умряха!

2017, 21 век, България... прегазване на всякакви норми - морални и законови, тъпкане с мръсни, гумени обувки върху малкото ценни достижения на културата ни или пък тоталното им незачитане... Една група хора си позволява буквално да безчинства, обличайки действията си в лъжливи аргументи и популистки мотиви. Община, призвана да съхранява и развива, си позволява да руши паметник с недостижимо за естетическото и възпитание, силно внушение, оценено от ред чуждестранни експерти. Казвам това в случай, че нашите - на СБХ, на САБ и други експертни мнения, се неглижират напълно. И да, те наистина се неглижират.

Достигнахме до създаването на художествен съвет в Общината, по инициатива на самата община, който вместо да даде становище по казуса, твърди, че е създаден постфактум и съответно не носи отговорност за случващото се. Някакви колеги ходят при г-н Чобанов, за да му засвидетелстват подкрепата си в безпрецедентното му решение да събори един паметник, без да им хрумва даже, че утре техните творения ще бъдат разрязани брутално с флекс. Достатъчно е „народът” да не ги хареса...

Стигнахме до няколко кила хартия с нормативни документи, заради които - неспазени и прегазени, един читав и независим юрист би могъл да осъди толкова пъти Общината, колкото си поиска и тя, вместо да се разпорежда цинично с културата ни и без да притежава такава, щеше да плаща глоби и обезщетения на стойност по-голяма от тази, необходима за реставрирането на който и да е „синтез” (както те го наричат).

Налага ни се да гледаме неграмотни табели, оповестяващи, че ще се „преаранжират” скЛУПторни обекти и то - с надзор от човек, занимаващ се с безопасТност и загрижен за здравето ни!

3 години... от 2014 започва една сага - жалка и недостойна, с почти предизвестен край. И още доста преди това - изпълнени с безотговорност. Децата ни избягаха от тук. Останаха шепа ентусиасти и идеалисти, но ... и те ще си тръгнат. Аз, като майка, не спирам сина си. Не бих искала и той да премине през това, през което преминавам аз. И ще преминавам. Не искам той да живее в общество, в което думата „култура” е последното, което има значение, не бих искала да се бори с нелепо политизирани бюрократи, лъжци и алчни за осигуряване на собственото си битие хора, временно управляващи ни и регулярно заменяни с техни подобия.

Няма как да понеса безропотно липсата на етика и безогледното насаждане на съмнителни вкусове, двойните стандарти, съсипването (мисля - целенасочено!) на културни ценности, неграмотността, манипулативността и незаконосъобразността не действията на шепа хора, издигнали се по стълбицата с „пълзение” и решили, че са наместници на Господ.

Много си мисля за „несъпротивлението” на Ганди, за цивилизоваността, за възпитанието въобще, за уважението, за понятието „България” - без патос и националистически уклон, за идеализма (има ли го?!), за ... всъщност за бъдещето. Мисля си как да продължим оттук нататък.

С прискърбие съобщавам, че за мен казусът ПАМЕТНИК 1300 ГОДНИ БЪЛГАРИЯ не се състои в това дали просто да го запазим или разрушим (естествено - да го запазим!), а е симптом на нивото на мислене, до което се докарахме след дълги години „преход”, а и отпреди това...

Бях свидетел на хора, преминаващи покрай протестите ни и презрително и злобно заклеймяващи ни като ...какво ли не?! Бях свидетел на изказванията на хора, на които, ако им дадеш власт, ще съсипят всичко създадено преди тях - с усещането, че светът започва и завършва с тях. Чух и забележителния „аргумент” на Сашо Кьосев, че „отсъствието трябва да е свидетелство на паметта”, достойно за задълбочен анализ!!! В същото време бях свидетел и на реакциите на млади, интелигентни хора, някои от които родени след „демокрацията”, необременени и чисти, които ми върнаха надеждата, че за България има бъдеще. Дано не изчезнат някъде далеч от това блато и те! Някои са извън страната ни, уви.

Цялата комплексарщина на обществото ни лъсна безпощадно в истерията около паметника.

Излязоха наяве бесовете, спотайващи се някъде и чакащи удобен момент да изпълзят.

Показа се безкултурието, безпаметността и агресивността.

Стана страшно.

Слава Богу, че по света не са питали „гражданството” за големите си културни паметници. Нямаше да има какво да изучаваме и да гледаме днес с възхищение. (Между другото няколко анкети по темата недвусмислено показаха превес на разума, но никой не се вслуша в тях)

Знам, че промяна в мисленето се реализира бавно и трудно. Знам, че даже да не успеем да спрем погрома и да станем свидетели на реализирането на нелепо замисленото, без проект, пространство пред НДК, а и даже да успеем да постигнем целта си - да накараме управляващите поне да се съобразят със закона и с мнението на експертите... то това би било само ЕДНА спечелена или изгубена битка.

Проблемът е в образованието (липсата му, всъщност), в уважението ( пак - липса), в морала (какво беше това?) и във всичко онова, което се гради с години, с поколения... с постоянство, интелигентност и с чисто сърце.

Аз бих призовала да не се участва в никакви проекти на Общината, Съюзите да не стават съучастници в една перфидна, съмнителна културна политика, която не води до нищо забележително и добро! Страхувам се от двойните стандарти! Наречете ме „археоптерикс”, изчезващ вид, какъвто искате, но аз не бих си сътрудничила с хора, които ни показаха какво място ни отреждат и какво мислят за нас и произведенията, които създаваме.

За мен е много важно да видя как някой се отказва от колаборация, от едни дребни субсидии и е готов да защити каузата си, само тогава бих повярвала, че е възможна промяна. Но... честно казано, съмнявам се! Мога да препоръчам и някоя оставка... повярвайте - не боли!

Нарочно се опитвах да не повтарям нищо от думите си, изказани в периода 2014 - 2017 г. Така или иначе обстановката днес е различна. Емоциите ни не свършиха никаква работа, уви...

Имах наивна надежда, че нещата са се разминали и теориите на Кьосев и компания - нелепи, спекулативни и недостойни, ще останат само в архивите, но... лъгала съм се.

Когато чувствата и културата не вършат работа, се прибягва към юристите и буквите в закона! Иска ми се да знам отговора на въпроса къде и за какво отидоха огромните пари за проект и даже първа копка за паметните плочи и мн. др., потънали безвъзвратно и безотчетно. Очевидно достигнахме такова ниско ниво, такова падение на нрави, достойнство и грамотност, че висшите форми губят битката с низшите. Защото са просто по-малко и защото им е изчезнал инстинктът за съпротивление.

Апатията на интелектуалците като цяло е причина да се стигне до тук.

В младите ми е надеждата, наистина! Дано рефлексът им за социалност, образованието и характерът им, ако щете - и хормоните им, помогнат на България да оцелее!

Осъзнавам безсмислието на този текст. Никой в нашата държава не е научен да понася последиците на своята безотговорност или злонамереност, никой никого не слуша и никой не разбира истинското значение на думи като „идеализъм”, „чест”, „памет” и други, сходни на тях. Понякога се чудя сама на себе си... реално всичките ми по-големи битки завършиха с частичен или пълен неуспех. Вероятно не съм намерила правилния път, който да ме доведе до постигане на целите ми. Лозунгите и знамената, клишетата и заповедите дълбоко ме отвращават. Но все още вярвам в силата на думите. Внимавайте с тях, те предхождат действията!

––––––––

Забележка: получерният шрифт и крусива в текста е на artnovini.com.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Вторник, 11 Юли 2017г. 08:02ч.